прати
RSS канал на статиите на БГ Кредит
Меридиан Мач
www.bggp.net
Лаптопи
Real estate
Форми на неизпълнение на договора за банков кредит
дата: 2007-11-12


Под неизпълнение по смисъла на закона се разбира всяка възможна форма на неосъществяване на дължимия резултат. При пълното неизпълнение, не е престирано нищо, а при неточното изпълнение, е престирано не това, което е уговорено, или не е в срока по договора. Неизпълнението може да се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на длъжника и кредитора, действие на трето лице, акт на административен орган, природно или случайно събитие.
Неизпълнението е юридически факт, който поражда вторично облигационно отношение между страните по договора. Неговото съдържание включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника за обезщетяване от неблагоприятните последици от неизпълнението. Това правоотношение се нарича „гражданска отговорност” и е едностранно.

Видове неизпълнение
Неизпълнението е пълно, когато длъжникът не е осъществил нищо от дължимия резултат или е престирал нещо, което е болезнено за кредитора, тъй като престацията е със значителна забава или отклонение от уговореното между страните. Неизпълнението се определя като неточно, когато то се отклонява от дължимото. При количествено отклонение неизпълнението е частично. Когато става дума за изпълнение, което е неточно с оглед на времето, то може да бъде предсрочно или забавено.
Всяко едно друго неизпълнение на договореното между страните се счита за лошо: непредставяне от заемателя на всички предвидени по договора документи, удостоверяващи неговото финансово състояние, например.

Последици
Разпределянето на последиците от неизпълението става въз основа на това дали неизпълнението е породено от виновното поведение на длъжника или е резултат от други причини.
При неизпълнение, резултат от виновното поведение на длъжника, той трябва да понесе и неговите последици.
При неизпълнение, което е последица от невиновна възможност за изпълнение, например, последиците от неизпълнението се понасят от страните съобразно с принципите на икономическата целесъобразност. Този принцип не е субсидиарен на принципа на вината и се прилага, доколкото не е налице виновно поведение на длъжника.
При виновна невъзможност за изпълнение, както и когато длъжникът носи последиците от неизпълнението, при липса на вина кредиторът може да иска обещетение вместо изпълнение - чл. 79, ал. 1 ЗЗД - т.нар. компесаторно обезщетение. В този случай тъй като невъзможността за изпълнение не погасява облигационното правомощие, кредиторът от своя страна дължи своето насрещно задължение, ако има такова.

Последици при пълна виновна невъзможност за изпълнение на договора, за която длъжникът отговаря
В този случай пред кредитора има две възможности:
1) Да не престира нищо на длъжника;
2) Да развали договора, без да е необходимо да дава срок за изпълнение (чл. 87, ал. 2 ЗЗД). Оттук насетне, тъй като се прекратява облигационното отношение ex tunc, кредиторът може търси единствено обещетение за вредите от развалянето. Те се определят като разлика между компесаторното обезщетение и насрещната престация на кредитора - арг. от чл. 88 , ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД.

Последици при частична виновна невъзможност за изпълнение на договора, за която длъжникът отговаря
При този тип обстоятелства кредитът може да избере една от следните възможности:
1) Да поиска реално изпълнение на възможната част и обезщетение за невъзможната част - чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
2) Може да поиска обезщетение вместо изпълнение, ако няма интерес от частичното изпълнение на договореното, т.е. претендира се за компесаторно обезщетение;
3) Да поиска реално изпълнение на възможната част от престацията и заместваща облага, съответна на частта, която длъжникът не може да изпълни;
4) Може да престира само част от своето задължение, намалено съответно на частта на невъзможната престация на длъжника. Когато е налице пълно изпълнение от страна на кредитора, той може да иска връщане на част от това, което е престирал, като частта трябва да е съответна на невъзможната престация на длъжника;
5) Може да развали договора (изцяло или само за невъзможната част), като не е необходимо да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение на възможната част от изпълнението - чл. 87, ал.2 ЗЗД. В този случай кредиторът може да поиска обезщетение за получените от него вреди, в стойността на които не се включва стойността на неговата насрещна престация.

Последици при забавено изпълнение
а) Последици при забавено изпълнение на длъжника по причина, за която той не отговаря
При забава на длъжника поради независещи от него обстоятелства (за които той не отговаря и не могат да му бъдат вменени във вина), облигационното правоотношение между страните по право не се прекратява. Изпълнението на задълженията и свързаните с него насрещни задължения се спира, докато трае причината за невиновната забава на длъжника (арг. от чл. 306, ал. 4 ТЗ). В този случай длъжникът не дължи обезщетение за претърпени от кредитора вреди. След отпадане на причината за забава на изпълнението, длъжникът дължи пълно изпълнение на договора, така както го дължи и кредиторът за своите насрещни задължения.
Когато причината за невиновна забава на длъжника има траен характер, а не временен, последиците между страните се уреждат по правилата за пълната невиновна невъзможност за изпълнение на задължението. Всяка една от страните, при отпаднал от тяхна страна интерес от изпълнение, може да поиска прекратяване на договора (потестативно право), което ще има действие само за в бъдеще (ex nunc) - чл. 306, ал. 5 ТЗ.
б) Последици при забавено изпълнение на длъжника по причина, за която той отговаря
Сред по-важните правни последици от виновната забава на длъжника, които са свързани с проблема на неизпълнението, са:
- Кредиторът може да иска реално изпълнение от длъжника;
- Кредиторът може да иска обезщетение за вредите от забавата;
- Кредиторът може да отказва изпълнение на своето задължение до изпълнение на насрещното задължение на длъжника по договора - чл. 90 ЗЗД;
- Кредиторът разполага и с потестативно право да развали договора и да търси негативни вреди.
Изброените правни възможности са алтернативи, с които разполага кредиторът. Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението - чл. 79, ал. 2 ЗЗД. Това правило се предпоставя от примата на принципа за реално изпълнение, установен в нашето право.

Кога длъжникът е в забава?
Длъжникът е в забава, когато той още не е изпълнил задължението си по договора, но изпълнението е възможно, както и когато е изпълнил своето задължение със забава, а не на падежа. За да изпадне в забава длъжникът задължението му трябва да е изискуемо. Тук трябва да подчертаем, че няма забава за длъжника, ако задължението е изпълняемо, но не е изискуемо, респективно не е настъпил падежът на задължението.
Когато става дума за носими задължения, каквито са паричните, длъжникът изпада в забава, щом не предложи изпълнение по седалището или адреса на кредитора. При търсими задължения длъжникът изпада в забава, ако не престира в местожителството си.
Предпоставка за изпадане на длъжника в забава е направена до длъжника покана за изпълнение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В специализираната литература поканата се тълкува като изявление на кредитора, адресирано до длъжника, с което се уведомява длъжника, че трябва да изпълни уговореното. Препоръчително е поканата да бъде в писмена форма. Значение на покана има и преписът от исковата молба, който се връчва на ответника съгласно чл. 102 ГПК.
Поканата няма правно действие, ако задължението още не е изискуемо, съответно тя не поставя длъжника в забава. В поканата задължително трябва да е посочен срокът или падежът на задължението на длъжника. В случай, че поканата не съдържа тази информация, тя ще породи целените с нея правни последици едва след изтичане на достатъчен според обстоятелствата срок - арг. от чл. 63, ал. 1 ЗЗД.
От друга страна, покана не се изисква в случаите, когато денят на изпълнението е точно определен - чл. 84, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД. Длъжникът изпада в забава, ако не изпълни на падежа. Това правило dies interpelat pro homine, установено от посочената разпоредба, намира приложение и по отношение на търговските сделки и в частност при договора за банков кредит (ДБК) - арг. от чл. 288 ЗЗД.

Последици от лошото изпълнение на длъжника
При лошо изпълнение на задължениеята на длъжника (подразбира се всяко неточно изпълнение освен частичното и забавеното) кредиторът разполага със следните възможности:
а) Кредиторът може да поиска реално изпълнение от длъжника. Тази възможност е предвидена в чл. 79, ал. 1 ЗЗД и гласи, че кредиторът разполага с правната възможност да предяви осъдителен иск и да осъди длъжника да изпълни точно задължението. Видът на вземането обуславя и различните изпълнителни способи - изпълнение върху парични притежания, задължение за заместими и незаместими действия, както и за бездействие.
б) Кредиторът може да поиска от съда да му се разреши да изпълни това действие за сметка на длъжника (чл. 80, ал. 1 ЗЗД). Например, одитори на банката могат да извършат финансов анализ на предприятието на заемателя, тъй като последният не изпълнява това си договорно задължение.
в) Кредиторът във всяка от посочените две хипотези може да поиска обезщетение за вредите от лошото изпълнение. Ако кредиторът няма интерес от късното изпълнение, той може да иска от длъжника обезщетение вместо изпълнение (компесаторно обезщетение) - чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Във всяка една от горепосочените хипотези кредиторът не се освобождава от задължението си да изпълни своето насрещно задължение по договора.
г) Кредиторът може да откаже изпълнение на своето задължение до изпълнение на насрещното задължение на длъжника по договора (чл. 90 ЗЗД).
д) Кредиторът разполага и с потестативно право да развали договора и да търси негативни вреди, които ще представляват стойността на всички претърпени от него вреди минус насрещната престация на кредитора.

* Когато се развали договорът, кредиторът може да иска единствено претърпените от него негативни вреди.
* Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението - чл. 79, ал. 2 ЗЗД.



източник: БГ Кредит
Още новини:
46% от българите в градовете са ползвали потребителски кредит, а 1/3 имат намерение да изтеглят кредит, сочи проучване на Райфайзенбанк
5.9% лихва за кредит Автомобил от Алианц Банк България
Societe Generale Експресбанк понижава лихвите за потребителски кредит „Експресо”
SOCIETE GENERALE ЕКСПРЕСБАНК предлага кредит „Експрес бъдеще” за студентите в България
Бързината при отпускане на кредит е най-важна за българските фирми

Още теми:
Mитове и реалности при кандидатстването за кредит
Банка Български кредит
Директ Кредит България
Екскурзии на кредит/лизинг
Ипотечен кредит за реконструкция или строеж І
<