прати
RSS канал на статиите на БГ Кредит
Меридиан Мач
www.bggp.net
Лаптопи
Real estate
Светът не иска да плаща безкрайните дългове на САЩ
дата: 2009-02-12


Питър Шиф, президент на „Euro Pacific Capital” и автор на „Малка книжка на движенията на бика на пазара на мечките”, изказа мнението си по повод политиката на САЩ по отношение на въпросите на съвременната икономика:

Барак Обама често говореше за жертви. А неотдавна самият той каза, че за предотвратяването на изострянето на кризата, американците са длъжни да се приготвят през следващите години да се сблъскат с дефицит в размер на милярди долари.

В своята встъпваща в длъжност реч покрай оживените призиви за доброволчество бяха очертани само няколко конкретни мерки, които президентът предвижда в най-близко време. Те включват в себе си: понижаване на данъците, създаване/запазване на работните места на милиони хора чрез държавно финансиране, спасяване на стотици компании и прилагане на преки „стимулиращи подходи” за потребителите. Може ли всичко изброено до тук да се определи като един вид „жертва”?

Това, за което говори той, е, че другите страни, финансиращи голяма част от американския държавен дълг – преди всичко – Китай, Япони и Саудитска Арабия, са длъжни да бъдат готови „да се принесат в жертва”. В обозримо бъдеще те са длъжни да финансират американския годишен дефицит в обеми на няколко милиарди долара. Страните-кредитори, които впрочем вече имат дълг към САЩ в размер на милиарди долара, са способни само да произвежда ъндъррейтинговите разходи, които Обама изобразява като потребление на гражданите на Съединените американски щати.

С други думи, тези страни нямат право да използват парите си за купуването на други активи или за стимулирането на вътрешното търсене в интерес на своя собствен народ. Когато настъпи срокът за погасяване на старите облигации, те няма да могат да направят нищо с тези пари, освен да купят още дългове. В противен случай това ще предизвика на пазара повишаване на лихвите в САЩ и „бягство от долара”.
Като цяло кредиторите са длъжни да се разделят с всички надежди за достъп до сумите на основния дълг и да се задоволят с компенсация във вид на ниска доходност по американските облигации, които в настоящия момент достигат 2-3 %.

Колкото и на момента да ви изглежда извън абсурдността, става дума за това, че чуждестранните кредитори може да се откажат да приемат предложението, което президентът Обама направи, както и на всеки друг уважаван икономист. Тяхната увереност произтича от факта, че договореностите същестуваха в продължение на няколко години и кредиторите не биха се съгласили да приемат на свой гръб да решат икономически проблеми, които са възникнали заради нарушаване на статуквото.

И все пак само фактът, че играта продължава, не означава, че те ще продължат да „работят” както досега или пък безкрайно. Благодарение на огромния прогнозируем дефицит правителството на САЩ рязко вдига лихвите. В същото време спадът в глобалната икономида ще способства за това чуждестранните банки да изпитат неимоверни затруднения при купуването на държавни облигации.

Коренът на проблема не е във факта, че на Америка й е достатъчно проблемно да осъществява обмен с чужбина за поддържането на БВП, а в това, че икономиката, на първо място, е била прекалено голяма. БВП на САЩ представлява 70 % потребителски разходи.

Преди това в продължение на няколко години значителна част от разходите беше функция на ненаситени потребителски заеми (средно не повече от 850 млрд. долара през 2005 и 2006 години), стремително разпространение на кредитни карти и ръст на други потребителски дългове. Сега, когато кредитите са недостатъчни, БВП на страната значително и неизбежно ще отбележи спад.

Неотдавна нобеловият лауреат – икономистът Пол Кругман, оцени, че намаляването на БВП с 6,8 % ще доведе до „производствени загуби” в размер на 2,1 милиарда долара, които правителството трябва да възмезди с помощта на финансови симулации. По негово мнение, 775-те милиарда долари, обявени в рамките на „плана на Обама”, са крайно недостатъчни.

От политическите изказвания в хода на събитията стана ясно, че най-голямо внимание ще бъде отделено на това, в чиито възможности е да ускори потребителските разходи, а не на измененията, които биха довели до едно търсено стабилизиране и устойчивост на икономиката. Когато последствията от тези стимули се разсеят, ще си остане сегашната небалансирана икономика, този път обаче – с голям багаж дългове.

Ако някоя друга страна се беше сблъскъла с тези условия, единственият изход от ситуацията щеше да бъде въвеждане на жестоки мерки, такива като мощен правителствен контрол и девалвация на националната валута. Но в случая на американската валута, която има статус на резерва, на САЩ й остава доста по-привлекателната алтернатива. Те планират да изгубят толкова, колкото могат и е необходимо, за да продължат да губят още дълго, колкото е смятано за нужно, а останалият свят ще трябва да плаща сметката от своя джоб.

Днес гражданите на САЩ представляват 5 % от населението на Земята, но на тях им се пада повече от 25 % от БВП в света. Прибавяйкки дълговете на страната и отслабването на икономиката това несъразмерно преимущество би трябвало да се намали. В същото време Америка моли доста по-бедни страни да поддържат статуквото, а те, от своя страна, се съгласяват. Дори и сега!

Не винете администрацията на Обама за решението й да поеме по този път. Ако другите страни се съгласят, да се възползваш е въпрос на лек знак с ръка. Все пак би ми се искало да се надявам, че Обама ще разбере едно: ситуацията с балона от дългове в САЩ, както и с всички останали балони в световната история, няма да се реши даром. Увеличаването на дълговете с цел поддържане на потреблението в никой случай не е жертвена, камо ли полезна мярка.

Източник: online.wsj.com


източник: БГ Кредит

Още теми:
Светът не иска да плаща безкрайните дългове на САЩ
<