На 18 години Аристотел Онасис работи като монтьор в телефонна компания в Буенос Айрес (Аржентина). Там той продължил своите интимни постъпки. Две от неговите колежки – операторки, били съблазнени.
Как започва бизнесът...
През 1900 година между гърците и турците избухва расова война, подгрявана от политически разпри. Към 1909 година сблъсъците стават още по-силни. През 1919 година войска поддържа съюзниците, които са се настанили в Смирна. 8 години по-късно – на 25 август Кемал, начело на армия, напада града и завоюва региона без особени усилия.
Като резултат жените от семействата са депортирани в Гърция, а възрастните мъже били отпратени в концлагер. Така 16-годишният Онасис имал избор: да отиде в затовра, да избяга или да остане в дома си, където ще се настани турски офицер – т.е. да дели леглото с него.
Така Аристо напуска Гърция и се отправя към бъдещето си – Южна Америка.
На 21 септември 1923 година Онасис стъпва на аржентинска земя с парите, които са му останали.
Късметът върви с него и стъпил едва-едва на чужда земя, непознат му предлага ябълка, разговор, а след това – подслон и работа. Става дума за Ени Катаподис – дребен търговец на плодове от Гърция. Аристо приема подслона и след една нощ, се отправя към свой роднина, живеещ в района на доковете Ла Бока. Там той вижда доста по-удобни апартаменти – на третия етаж и недалече от централния пазар на Буенос Айрес.
Търговията с Катаподис не му се нравела много, така му идва на ум нещо друго. В своите безгрижни дни той често се занимавал с гребане и с натрупаните мускули решил да се пробва в строителството – носел тухли, разтвори. Пробвал се и в ресторант, където прибирал мръсните чаши и чинии. Като своевременно постояно променял местоживеенето си.
Вече почти напълно отчаял се, Онасис среща един холандец, който му обещава да го вземе със себе си на кораба „Сократ”, принадлежащ на английска фирма – „Лампорт и Холт”. Прибирайки се и подскачайки от радост обаче, Аристотел чува двама младежи да си говорят на гръцки. Приближава се до тях и се представя. Оказало се, че двамата работят постоянно в солидна компания за пренастройване на старите телефонни станции към нова автоматизирана система. Младежите го посъветвали да каже, че е от Солоник, а от себе си – Аристо сложил и няколко години отгоре – за по-голяма солидност.
Така 18-годишният Онасис подава документи за работа в английска телефонна компания.
Пролетта на 1924 година той вече работи в Авениде – събира кабели, с помощта на които се установява новия автоматизиран пулт. В течение на преоборудването той разбрал, че старата система изисквала много – а именно 200 млади девойки-операторки се занимавали с тежката задача. Аристо решил да не изпусне нито една от тях. Не го удовлетворявали отказите, затова бил настойчив и постоянен.
Аристотел работел нощна смяна – от 11 часа вечерта до 7 сутринта, след което поспивал 3-4 часа и ставал за да търгува на улицата – предлагал вратовръзки, а на децата – най-различни заигравки за стотинки. Затова за известен период нямал време за девойките.
Така по молба на Онасис, баща му му праща няколко образци на най-добрия тютюн – невероятен аромат, от Пелопонес. В момента, в който пристигнали корабите с образците, Аристо не се позабавил да ги отнесе в тютюневите заводи на Буенос Айрес.
Като отишъл му казали да остави пробите, а те щели да се свържат с него. Така обаче дните започнали да се трупат, а никой не осъществил контакт с него. Тогава Онасис избира една от по-едрите фирми там – Хуан Гаон. За целта той стоял там по цял ден и малчал пред вратата на офиса им. На част от служителите им станало тревожно и след няколко седмици Хуан започнал да нервничи и попитал секретаря си – кой е този младеж и какво търси тук. Той разбрал, че това гръцки младеж с фамилия Онасис, който иска да поговори с него.
Гаон поканил Аристотел в офиса и го изслушал. Аристо предлагал да продава на компанията му първокачествен тютюн. Почувствал облекчение, Гаон изпратил младежа към пункта за изкупуване. Оттам направили на Аристо заявка за 10 000 долара.
Онасис поръчал от баща си необходимото количество тютюн, като си взел комисионна от 5 %. Така с получените 500 долара започнал да натрупва състоянието си. Втората поръчка на фирмата на Геон била за 50 000 долара. И така работите потръгнали много добре...
През май 1925 година Аристотел напуска телефонната компания, след почти година стаж там. Към това време той вече съумял да устрои магазинче в една от уличките – Виамонта, и увесил табелка – „Аристотел Онасис – внос на източен тютюн”.
Онасис влага в начинанието си 25 000 долара от натрупаното досега и още 25 000 долара – заем. На минимална цена се сдобил с необходимото оборудване, наел на работа няколко гръцки имигранта и пуснал на пазара две сорта сигари – „Осман” и „Примерос”.
Новото, на което залага Аристо, са розови и златисти накрайници на цигарите, пъстра хартия, алуминиева и хрущяща целоханова опаковка. Същевременно Онасис се борел с конкурентите по най-мръсните начини, които съществуват - фалшификация, шантаж, кражба, подправяне на документи и т.н. В това време парите се стичали.
Следва продължение....
EUR - 1.95583
USD - 1.52394
GBP - 2.34737
CHF - 1.49952
