През днешния ден станахме свидетели на поредната дискусия, която отрече и едновременно утвърди сериозното положение на световните финансови пазари. Независимо от това, че вече няколко месеца най-големите компании в света търпят всевъзможни неблагоприятни изменения и сътресения, в полето на българската икономика сякаш има повече спорове и думи, отколкото ясни дефиниции на проблема.
Докато гражданите в България се опитват да разберат в безопасност ли са парите им, загробват ли ги кредитите им и дали бизнесът им ще преодолее кризата – депутатстката гилдия обсъжда мерките, които са взети, които трябва да се вземат тепърва и въобще има ли ефект от тях.
Независимо от разнобоя обаче сме свидетели на покачване на лихвите на кредитите, все по-голяма предпазливост при отпускане на кредити и всекидневна информация за сривовена пазара, фалирали компании, стотици безработни, които излизат на пазара на труда, заради съкращения и т.н.
Утехата в тези мигове е не чак толкова неразбираема тъй като в сравнение с икономиката в развитите страни, у нас толкова големи компании няма, такива сътресения няма как да има. От друга страна, и останалите параметри на българската държава са в тези пропорции. Така че, макар и малки, една такава криза може да ни преобърне с лекия си остатъчен повей.
Днес премиерът Станишев подчерта, че банковата система е стабилна и няма риск за парите на хората. Същевременно от ДСБ в лицето на лидера на тъмносините беше изразено опасението, че бизнесът изпитва все по-сериозни затруднения и има опасност да влезем в рецесия.
"Големите губещи в тази ситуация са хората, домакинствата и фирмите, които взеха кредити и видяха в последните месеци как лихвите скочиха буквално с една четвърт", отбеляза лаконично Иван Костов.
И с право лидерът на ДСБ изтъква съдбата на спестяванията, на кредитите и плановете на българските семейства. Защото независимо от личностния и индивидуален крах, повечето народни представители обръщат прекомерно внимание на компаниите, на банковата система. А защо само те? Или въпросът опира само до бизнеса у нас?
Станишев увери: „Правителството ще подходи с особено внимание за стимулиране на износа и инвестициите”. А кредитите кой ги плаща – българският данъкоплатец, чието задължение се оказва – да спаси банковата система от загуби, като плаща повече без да е получил повече, май?
Накратко, Капитал очерта резултатите от финансовата криза в България. А именно:
Първо, много вероятно е да се забави икономическият растеж, защото страната ни е тясно обвързана с европейската икономика и парични пазари.
Още в средата на септември 2008 г. Георги Кадиев, бивш заместник-финансов министър и общински съветник от БСП, заяви, че ще има косвени последствия в България от кризата в Америка.
"Банките - собственост на западноевропейски трезори, ще започнат по-трудно да набират ресурси, което ще принуди местните банки да търсят ресурс на българския пазар. Те ще вдигнат лихвите по депозитите, което ще вдигне лихвите по кредитите", прогнозира той.
Второ, сериозно ще пострада Българската фондова борса. Акциите на нея вече загубиха около 50 % от стойността си от началото на годината и е съвсем възможно да паднат още. Губят не само борсовите спекуланти, но и бъдещите пенсионери, тъй като пенсионните фондове са едни от най-големите инвеститори на борсата.
Трето, световната криза и отливът на чуждестранни инвеститори се отрази и на пазара на имоти, като в някои сектори вече има спад на цените.
Четвърто, ще се повишат лихвите по кредитите. Банкерите очакват те да нараснат с нови 1-1.5 процентни пункта вследствие на затруднения достъп до ресурс и оскъпеното кредитиране на международните пазари. Това отново създава предпоставка за забавяне на икономиката.
Същевременно в началото на октомври в интервю за предаването "Събота 150" на програма "Хоризонт" вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева предупреди, че трусовете на финансовите пазари ще доведат до поскъпване на кредитите у нас, макар като цяло последиците от кризата да са по-малки за България. Ето че отново, седмици след същите прогнози, отново чуваме ехо. Предъвкването на материала обаче държи постоянно гражданите напрегнати, а това в определен момент ще ги направи непредпазливи, ще ги измори и отегчи.
Вицепрезидентът на Световната банка каза още, че „за развиващите се страни, за преходните икономики ситуацията е по-добра, защото нашата банкова система, да кажем в България, тя не е заразена с такива финансови продукти по този начин, както е американската и по този начин, както е голяма част от европейската система, но ние знаем, че нашата банкова система не е остров в Тихия океан. Тя е свързана с европейската и естествено ние ще видим покачване на цената на кредитите, по-малка достъпност на кредитите".
Оттук-оттам коментарите и специализираните мнения се припокриват. Критиките и нападките също. Това, което остава обаче, е ежедневието и справянето с живота... Нали? А ето, че всяка една част от него също бива засегната. Вече повече от година се говори с особен тон за студентските кредите, но и тях никакви ги няма.
Стартът на дългоочакваното студентско кредитиране, което трябваше да тръгне с новата академична учебна година, се отлага за неопределено време заради липсата на консенсус между образователното министерство и банките, с които трябваше да се сключи договор за обслужване на кредитите, пише Mediapool.
За Министерството на финансите, което също участва в изготвянето параметрите на договорите, в момента студентското кредитиране не е приоритет. Вследствие на това преговорите с финансовите институции буксуват, тъй като банките очакват от държавата нов вариант на типовите договори, след като първият кръг от преговорите е претърпял неуспех и спорните моменти не са били изчистени.
На фона на несигурността, произтичаща от финансовата криза, в момента продуктът студентско кредитиране става още по-неатрактивен за банките, които и преди приемането на Закона за студентското кредитиране се отнасяха резервирано към идеята.
Най-големият проблем за банките сякаш е как държавата ще гарантира връщането на кредита. И как ли – от МОН обещаха това да се уточни в типовите договори, които трябваше да са готови най-късно до края на този месец октомври. Остава ни да чакаме 31 октомври.
Дотогава студентите ще задават просто въпроси, а възможностите за образование и съвременен динамичен начин на живот остават все така идеалистични. Колкото до възрастните - те ще се "стараят" да дадат достатъчно пари на банките, срещу кредитите, които вече са усвоили.
EUR - 1.95583
USD - 1.52394
GBP - 2.34737
CHF - 1.49952
