Клуб на милионера: Аристотел Онасис (Част 3)

Как се философства с чук

Съвестта, която терзае човека и нерядко даже го понася към гибелта, никога не е тревожела Ари. Понятието грях за него не съществувало. Животът, от неговата своеобразна гледна точка, имал само две страни – сила и слабост.

Пътищата са праведни и неправедни? Това оразличаването за него било немислимо. Добро и зло? Глупости, измислени от поповете за собствена изгода. Нравственост и безнравственост. Истинска измама. Но силата и слабостта – това е друго нещо. Животът – нещо тъмно, неразгадаемо тайнство, но там са и нейните съставни части – силата и слабостта. Силата одържа победата, слабостта търпи поражение. Животът и в най-добрия случай е жестока, безчовечна, хладна и безжалостна борба – и в нея оцелява само най-силният.

Какво са моралът и справедливостта в този свят? Съществуват ли за тях задължителни принципи – или само хората си мислят така? Нима не виждаме преди всичко изключения от тези правила. И все пак, похвално е, благоразумно е и нравствено издържано е проявлението на добродетелта – съгласно правилата на общоприетия морален кодекс, но какви реални резултати постигат тези нравствени хора в този живот? Нито пари, нито връзки, нито положение.

Бързината и смелостта на ума са счастлива случайност – ето какво е помагала на някои хора да преглъщат своите семейни и обществени неуспехи. Другите поради своята глупост, несъобразителност и бедност или отсъствие на лично обаяния са били обречени на безпросветно живеене. Съвършено ясно е, доказателства за това се срещат на всяка крачка, където затрудненията се преминават лесто със сила – умствена и физическа.

Онасис не веднъж се убеждавал в горенаписаното. На всичко отгоре, всички тези жалки блюстители на т.нар. закон и нравственост – пресата, църквата, полиция и в първо лице на доброволните моралисти, неистово понасящи порока, когато го откриват в ниските класи, едва се докосват до имащите силата.

Тези хора дори викали „Елате насам, добри хора! Вижте със собствените си очи каква зараза постига порока на висшите общества”, а Ари се усмихвал на тези „храбри” слова. Какво фарисейство! Който е силен, той може да каже с право – това е мое, и го взима в ръце. А този, който е слаб и жалък, той лицемери и фарисейства, нямайки сили да постъпи твърдо. Но така е устроен светът и няма как да се промени.

Лицимерната страна, на всички граждански общества, живее в институциите на пораждането на мора. Например, брака, труда, професията, родината, семейството, редът, правото. Те без изключение са създадени за средния сорт хора в защита на последния от изключенията и изключителните потребности, там, където няма удивително и уникално. В този смисъл – във всичко това виждаме купища лъжи.

„Добрите хора са все слаби: те са добри, защото са недостатъчно силни, за да бъдат лоши”, казал на Бакер вождът на племето Латука-Коморро.

Добродетелният човек е нисш вид на човека, защото не представлява личност, а получава своята ценност/цена, благодарение на това, че отговаря на определена схема за човека, която е изработена веднъж и завинаги. У него няма ценности първоначално – можеш преспокойно да го сравниш и да намериш равни на него.

Претеглете качествата на добрия човек. Защо са ни приятни? Защото с тях няма нужда да воюваме; защото той не придизква у нас нито недоверие, нито изостря сетивата ни, нито сдържаност, нито строгост. Нашите мързел, добродушие и лекомисие се чувстват добре в такава обстановка.

Нашето самочувствие, че външно изглеждаме добри хора, се възприема като свойство, показващо нашата стойност.

Прилежание, скромност, благоволение и умереност – всичко това са оръжия в ръцете на управляващия безброй души. Те ръководят изобретателността, героическите постъпки, аристократическия начин на живот… Такава била философията на Аристотел Онасис, а ето и как продължил неговия живот…

На голям кораб – голямо плаване

Към началото на Великата депресия, през 1929 г., Аристотел става милионер, съгласно финансовите си сметки в банката. На 26 години той бил неимоверно богат мъж. Ари носел прекрасни костюми и белоснежни ризи с черна папионка.

През 1932 година, събрал 600 000 долара, всички свои спестявания, Онасис стъпва в Лондон.
Продажбата на кораби тогава вървяла на безценица, на цената на ролс ройсите и Ари купувал каквото можел да намери.

Като резултат шест канадски кораба на първоначалната стойност 12 млн. долара станали собственост на Онасис само за 120 000 долара. Впоследствие сам той наемал корабните екипажи, търгувайки за всеки грош. По това време той още не владял тънките приоми на търговията, заимствани по-късно от тъста му – мултимилионера Ливанос. Последният, качвайки се на борда на корабите си, на първо място се ръкостискал с всички членовена екипажа. Когато някой надигал глава да възроптае срещу демократичното му показно, корабовладелецът хладно пояснявал, че по този начин проверява степента на мазолестите им ръце, а следователно и на прилежанието им като моряци.

В средата на 30-те години Онасис прави стъпка, която има решаващи последствие за по-нататъшната му кариера. Той поръчва своя първи танкер „Аристон”, побиращ 15 000 тона товар. След бурни търговски преговори, Ари трябвало да плати цели 160 000 фунта стерлинги, като 25 % от тях трябвало да плати още по време на строежа му. Останалите – в продължение на 10 години с 4,5 % лихва на година.

Следва продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *