Екип преди всичко се изразява в това да сплотиш хората в него и умело да намериш равновесие между слабостите и големите върхове.
Интересно изследване извежда напред две интересни закономерности.
Изследване Номер 1:
В неговите рамки била оценена ситуацията, възникваща между работещите в една група, които имат за задача да изготвят някакъв проект или пък да резюмират пазарните тенденции за някакъв период от време. Обикновено в такъв екип място намират различни специалисти – като инженери, технолози, дизайнери, рекламни агенти и финансисти. А може и социолог, журналист, търговец, адвокат и т.н.
Всичко това зависи от дейността на фирмата и „нещото”, върху което работи.
Както се оказва впоследствие, ефективността на действията на всеки един от членовете на групата, пряко зависила от това, кой е начело. Ако началникът се характеризирал с качества като честност, откритост, вежливост и уважал мнението на своите подопечни, останалите членове от екипа отдават по-голямо внимание, а и желание в осъществяването на проекта. Те не само генерирали повече идеи, но работели в екип много по-бързо. Трябва да отбележим също така, че в такъв екип – нито един от нейните членове не останал в сянка.
Интересно би било да ни се предостави цялото изследване – за да можем по-подробно да се запознаем с неговите постановки. Но няма как! И все пак, ако се доверим на професионализма и обективността на изследователите, можем съвсем спокойно да изведем напред идеята, а и не просто идея, а факт – ако приемем резултатите, като доказателства, че преминалите курсове по мениджмънт наистина имат като база способността да сплотяват хората, с които работят. Те ще могат безпроблемно и постъпателно да уравновесят отношенията в колектива, но също така и ще придадат стил на управление и комуникация между подчинените, а това неминуемо ще въздейства върху качеството на работата.
Изследване Номер 2:
Второто изследване извело напред теорията, че бизнес-лидерите, които намират време във свободна обстановка да общуват със своите подчинени, работят по-успешно.
Искате ли пример? Какво точно повишава контактът между мениджъра и служителя?
Става дума, разбира се, за ефективността на работата. Комуникацията повишава съществено и притокът на информация, намаляват се възможностите за недоразумение или пък моменти на неосведоменост.
Когато мениджърът регулярно обядва със своите колеги, той добива и по-жива, актуална представа за състоянието на екипа. По този начин той може бързо и навременно да се задейства при появата на „пукнатини”.
Впрочем авторите на изследването доста простичко и ясно обясняват възникването на връзката между съвместния обяд и ефективността: никой човек (освен мениджъра) не е в състояние да поддържа в главата си целия обем на информация, необходим за взимането на решение. Така беседите с подчинените, които, от своя страна, също имат известна по-добра подготовка и информираност в определена насока спрямо мениджъра, позволяват на шефа си да бъде в течение на събитията и го предпазват от грешки – било то малки, или големи.
От друга страна, ако по време на такива срещи мениджърът се стреми да се освободи от ръководната си позиция, от своята власт, така да се кажи, и се старае да бъде уважителен и равен на другите – какъвто е в живота, а не в работата, психологическият климат в колектива ще се подобри.
Като пример можем да приведем и създаването на междуличностни връзки между самите хора в екипа. Да обядваш с някого означава, че ще имаш възможност да го поопознаеш по-добре и естествено – другата страна – той ще опознае теб.
Така една от задачите – да се обменя информация с оглед оптимизация на работния процес, ще бъде изпълнена и изпълнявана винаги. Познаваш ли човека с когото работиш, ще можеш да вземаш по-адекватни и бързи решения в ситуация на избор.